БРАК
Един човек, когато реши да се бракува
той на догми и предрасъдъци робува.
Слага край на своите мечти неуспели
живее с виждания за света закостенели.
Нали все пак бракът не е задължителен-
нищо не може да го прави наложителен.
Защо човек да върви по път на отегчение
вместо да развива добре някакво умение?!
Наречен така странно от някои “свещен съюз”,
но той всъщност на ограничението си е девиз.
Очевидно, че на човека нищо ново не му дава
и той отегчен от еднообразието се забавлява.
Дори макар и никой никога да не си признава,
ясно е защо на тази отчаяна стъпка се решава:
когато може би вече не получава признание
и когато вече никой не му обръща внимание.
И тогава човекът в семейно робство си остава -
може ли да се твърди, че за нищо той не става?!
При положение, че този съюз така е наименуван
то със сигурност се знае - човек вече е бракуван!
Recorded 3.X.2009
Copyright X.2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар