267.NA GROBISHTATA

              НА ГРОБИЩАТА

В Кнежа, внук пред стар гроб се спря

и с дланите си гранитната плоча опря,

коленичи и ръцете си на земята сложи

после четири бели хризантеми положи.

На мястото отдавна баба Тодора лежи,

и голяма радост и мъка с нея там тежи;

жена със съдба щастлива, но и нелесна:

като Момичето с белите коси известна.

Покрай дядо Георги, Мария и Виолина,

през гробищата навред внукът премина;

неговите очи поне да ги зърне не успяха,

но със сигурност Те отнякъде го видяха...

® 3.IX.2019

© IX.2019