НА ГРОБИЩАТА
В Кнежа, внук пред стар
гроб се спря
и с
дланите си гранитната плоча опря,
коленичи и ръцете си на
земята сложи
после четири бели
хризантеми положи.
На мястото отдавна баба Тодора лежи,
и голяма радост и мъка с нея там
тежи;
жена със съдба щастлива, но и нелесна:
като Момичето с белите коси известна.
Покрай дядо Георги, Мария и Виолина,
през гробищата навред внукът премина;
неговите очи поне да ги зърне не успяха,
но със
сигурност Те отнякъде го видяха...
®
3.IX.2019
©
IX.2019