017. EGOIZUM

              ЕГОИЗЪМ

Човешкият егоизъм няма еквивалент
той е издигнат до невидим монумент.
Много често включва амбиции болни
и действия спрямо околните подмолни.

Човекът иска непременно да се наложи,
приятелство на изпитание ще подложи.
За успеха си често средства не подбира
подходи коварни той умело си избира.                      

За облаги извършва всевъзможни злини
за постигането им води всякакви воини.
Своите роднини,приятели,колеги,съседи
пренебрегва заради егоистичните изгоди.

Подчинен е на лично облагодетелстване
и с коварни подли навици съжителстване.
За добрата воля поначало няма уважение
към доверието се отнася с пренебрежение.               

Човекът не зачита вече своите себеподобни   
извършва действия само на себе си угодни.
Винаги преследва интереси предимно лични
създава неразбираеми отношения идилични.

Обикновено в труден момент би те пожертвал,
защото самият той за нищо не би се жертвал…
За постигането на лична цел има вмешателство
би спечелил нещо с безпричинно посегателство.

Този, който най-много с нещо злоупотребява
е неоспорим факт, че винаги повече успява,
не се страхува като че ли от божие наказание
почти никога не получава за това назидание.         

Никой вече не цени човешкото приятелство,
по-скоро между приятели има посегателство.
Тотален стремеж към надмощие се забелязва
вечно някой нови алчни цели си набелязва.

Човешки качества и достойнства не зачита
само култът към собственото его се почита.                  
Обича да проявява чувство на превъзходство
и над околните да доминира със господство.             

Не е ясно докога човек така ще продължава
и дистанцията към лоялността ще удължава.
Тук на този свят всичко може да се постигне
дори само ако до цел по честен път се стигне!           

  ® 3,10,11,15.IX.2009
  © IX.2009